Какво представляват палиативните грижи?

Палиативните грижи са грижите, които се полагат за пациент, страдащ от неизлечима болест. Това е цялостният обхват на дейностите, които включват както физическо, така и психическо обгрижване на болния и неговото семейство в случаите, в които въпреки лечението, болестта прогресира.

Темата е изключително трудна както за самия болен, така и за близките, които се грижат за него. Тежко е да приемеш, че човекът, когото си обичал и който е бил до теб дълги години, скоро ще си отиде. Целта на грижите в тези последни дни е да се облекчат страданията на болния, да му се осигури възможно най-доброто качество на живот в съответствие с вярванията, ценностите и предпочитанията на семейството. За да бъде направено това, е важно да се знае какво мисли самият болен и дали може да изрази своята воля по ясен и недвусмислен начин.

Макар палиативните грижи да са познати от древността, за официалния старт на истинските палиативни грижи се приема 1967 г., когато д-р Сисели Сондърс основава хоспис „Св. Кристоф” в Лондон. Този център, с подчертан християнски произход, става пример за други подобни заведения впоследствие.

Швейцарката Елизабет Кюблер-Рос е сред пионерите в психиатрията, изследвали психологичните ефекти, наблюдавани при умиращи хора. В първата си книга „За смъртта и умирането“,  публикувана през 1969-та, Рос описва пет основни състояния, през които вярва, че страдащите преминават в последните дни от живота си.

Отричане. Хората отказват да разберат и да приемат, че умират

Гняв. В този момент възникват всички "защо", може да се появи завист към други, които не са в тяхното положение

Договаряне. В тази фаза, чрез преговори, те се опитват да постигнат споразумение за отлагане на смъртта

Депресия. Когато ситуацията започва да се приема, те осъзнават процеса на подготовка за смъртта

Приемане. Идеята, че те ще умрат и че смъртта е неизбежна, се приема. За тази цел те сключват мир със себе си и решават нерешените въпроси.

През цялата си кариера д-р Рос се опитва да накара своите пациенти да приемат края като нормален житейски стадий и предлага различни стратегии за справяне с гореописаните състояния. Интересното е, че в разглеждания период темата за смъртта е тенденциозно пренебрегвана от медиците. Но именно заради рядко засяганата тематика, творбата на швейцарката бързо се превръща в ценен текст за професионалистите, работещи с неизличимо болни пациенти.

Болестта е неизвестен свят, в който се появяват различни емоции

Много е важно те да се изживяват и да не се прикриват, да се усещат като част от процеса на приемане на болестта. Често се появяват тревожно-депресивни състояния, страхове. Тези състояния изискват значителна психологическа корекция. Фигурата на психолога е много важна, защото предлага различни инструменти и стратегии за справяне с тях. Целта на психолога е да подобри качеството на живот на болния и да търси ефективни решения този момент да бъде приеман като естествен етап от живота, а не като агония. Комуникацията в този процес е много важна и е препоръчително да се следват следните насоки:

Информацията е полезна, ако е търсена от пациента с терапевтична цел.  

Информацията трябва да бъде дадена от правилния човек

Комуникацията трябва да бъде непрекъсната и отворена

Важно е да се обясни какво се случва с всяко оплакване

Трябва да избягваме да описваме признаците на влошаване

Съобщенията трябва да се дават с надежда, но без да се лъже

Невербалната комуникация, емпатията, съпричастността са много важни

Трябва да има съответствие между това, което се казва и това, което се случва

Не всички, които страдат от неизлечима болест, реагират по един и същи начин. Има много фактори, които влияят на това – личността и възрастта на човека, вида на заболяването и неговата прогноза, реакциите на близки, семейството и приятелите, влиянието на лекуващите лекари или специалистите от центровете, които пациентът посещава.

В повечето случаи пациентите са наясно със своето здравословно състояние. Те виждат, че заболяването прогресира, че се налага да посещават болници по-често и да остават по-дълго в тях, тяхното ежедневие се променя. Затова е много важно хората, които се грижат за неизлечимо болните, да се адаптират към промените в ежедневието им, за да им осигурят максималния комфорт.

Цели на палиативните грижи

-Облекчаване на болката и други симптоми, причинени от заболяването.

-Осигуряване на пациентите и техните семейства на адекватна информация относно заболяването и тяхното здравословно състояние.

-Подкрепа и обучение на семействата и на близките, които се грижат за пациента,

 -Задоволяване на духовните потребности

- Обгрижване през целия процес на заболяването, до смъртта. Много е важно пациентите да знаят, че не са сами в този процес

Палиативните грижи не са свързани само с медицината. Освен лекари и медицински сестри, които са експерти в този вид грижи, обгрижващите лица могат да бъдат социални работници, психолози, физиотерапевти и дори фармацевти и диетолози. В зависимост от вярванията и ценностите на пациента, за него може да е важна фигурата на свещеник или друг духовен водач.

Внимание и отношение

Много е важно екипът да бъде специално обучен и да има чувствителност и познания върху всяка ситуация и усложнения, които биха могли да възникнат. Трябва да се помни, че стремежът не е на всяка цена да бъде продължен животът, а да се облекчи страданието и болката и да се осигури достоен завършек на един изживян живот. Хуманната грижа е тази, при която здравният специалист предлага най-доброто от себе си и целия ресурс, с който разполага, за да се грижи за болния. Подходът трябва да бъде холистичен – специалистът да се грижи както за тялото, така и за душата. Тази грижа се полага със съпричастие, искреност, смирение, търпение и любов. Защото всеки човек на тази земя заслужава уважение е оставил нещо на тази земя, което ще продължи да живее и след него. 

Хоспис „Зора“ има опит и нужния екип за оказване на палиативни грижи на болни в терминално състояние.