Кога консултацията с психиатър е наложителна?
Капризност, раздразнителност, несвързано говорене, загуба на интерес към всичко, което доскоро е било любимо. Смятаме, че това е от „възрастта“, но често причината е психическо разстройство. Сред възрастните хора то се среща често, а причините могат да бъдат разнообразни – заболявания на централната нервна система, мозъчно-съдова болест, други хронични страдания. Психическите заболявания засягат самата същност на човека и правят съвместния живот с него труден, а понякога дори и опасен. Много често близките, и особено децата, не разбират, че става дума за заболяване, или отказват да приемат това. Отхвърлят и предложенията за консултация с психиатър, а тя би могла да помогне за облекчаване на страданието и за подобряване на семейното спокойствие.
Кога възрастният човек се нуждае от психиатър?
- При афективни и когнитивни разстройства
- Обърканост, суетене, замайване, често виене на свят, превъзбудени състояния
- Влошаване на съня, лесна уморяемост
- Нарушения в паметта
- Халюцинации, несвързано говорене
- Агресивни състояния
- Болест на Алцхаймер
- Неспособност за ориентация във времето и пространството
- Неврози, депресии, различна степен на деменция
Афективни и когнитивни разстройства, обърканост
Когнитивната сфера отговаря за логиката и рационалността в ежедневието, управлява паметта, вниманието, концентрацията, възприятията. Ако когнитивната сфера работи правилно, всеки човек има способността да възприема, обработва и запомня информация. Основното е, че всичко трябва да бъде логично и рационално. Афективната сфера отговаря за чувствата и настроенията. При здравата личност и двете сфери – на разум и чувства, са в баланс.
Съществува редица невродегенеративни заболявания, чието разгръщане води до дисбаланс на тези две сфери. В зависимост от прогресията на заболяванията, възрастният човек става все по-емоционално лабилен, трудно контролира избухванията си, които могат да носят черти на тъга, разтревоженост, агресия и обвинения към близки. Появяват се разстройства на съня, които се редуват с епизоди на объркване с повишена нощна активност. Близките често споделят за търсене на различни скрити, отдавна изгубени или никога не съществуващи вещи, документи, пари, ценности. Съчетани с нарушен ориентир за време, място и граници на собствената личност, подобни нощни активности се отразяват изключително негативно на членовете на семейството. Болните чукат по вратите, силно викат близките си, а ако не получат отговор, могат да крещят за помощ, нарушавайки нощния покой на цялата сграда.
Опасност за себе си и за останалите
Много възрастните хора с психични нарушения изпитват трудности при изпълнението на ежедневни рутинни задължения, при спазването на личната хигиена. Те могат да забравят да спрат водата, да оставят включени електрически уреди, да наводнят себе се или съседите, да предизвикат пожар. Съчетано със занижената хигиена, това създава сериозни неудобства за всички, които живеят заедно или близо до тях.
Ако в къщата има малки деца, те също могат да станат обект на агресия. Причината са болестните изменения на психиката, възрастните стават неспособни да изградят контакт с тях, те не разбират, че пред тях стои дете. Това е особено характерно за деменцията, при която сензорните възприятия са нарушени – възрастните хора виждат, чуват, но не разпознават тези, които виждат и чуват. Разстройствата на семантичната памет, която е отговорна за общите познания за света, езика и понятията, завършват болезнената основа на неадекватното поведение и често правят психично болния опасен за себе си и за околните.
Депресия, невроза
Депресията се характеризира с чувство на тъга, тревога, усещане за ненужност и незначителност. Умствените способности намаляват, намалява способността за концентрация на вниманието. Болният губи интерес към любими занимания, общуване с близки и роднини. Деменцията или слабоумието се характеризират с обърканост, невъзможност за ориентация в пространството. Тези хора могат да се загубят на улицата, да забравят адреса си, не могат да изпълняват елементарни хигиенни процедури без чужда помощ. Задълбочената депресия крие риск от суицид.
Във всички случаи наличието на явни психически отклонения в поведението на човека е причина да се обърнете към психиатър, с цел точна диагностика и корекция на състоянието. Като се има предвид колко е трудно да се обясни на възрастен човек с деменция или психоза, че трябва да излезе от вкъщи и да отиде на лекар, а също така да се отчете фактът, че част от тези психози са придружени и със слаба двигателна активност и двигателни нарушения, най.добрият начин е да се извика психиатър вкъщи, или в друго лечебно заведение, където болният е настанен.
Защо е необходим психиатърът?
Лекарят-психиатър се занимава с медикаментозна и психотерапевтична корекция на поведението. Лекарствата помагат на болните с психически разстройства да имат нормално ежедневие със себе си и околните – това, което желаят близките и на първо място самият пациент. Последните поколения медикаменти са с изчистен състав и с минимум странични ефекти. При лечението на възрастни хора, когато трябва да се отчете влошеното им общо състояние и съпътстващите заболявания, лекарят-психиатър ще подбере най-правилните и съответстващи лекарства. Ранната диагностика и навременното лечение забавят възрастовите изменения в кората на главния мозък, помагат за съхранение на двигателна и умствена активност.
Колко често възрастният човек трябва да бъде преглеждан от психиатър?
Ако става дума за лечение на хронично психическо разстройство (каквото са повечето психози и деменцията), контактите трябва да бъдат регулярни, затова потърсете психиатър, на когото можете да разчитате. Като всяко хронично заболяване, и психическото може да се обостри във всеки момент. В началото срещите с психиатъра могат да бъдат всяка седмица или веднъж на две седмици, за да се проследи как пациентът отговаря на терапията и дали е необходима промяна в дозировката. Впоследствие, когато се установят точните дози на медикаментите, срещите могат да бъдат веднъж месечно. Когато острите фази преминат, бъдат назначени правилните препарати с добър ефект, срещите могат да бъдат по инициатива на пациента или неговите близки.