Какво да правим, ако наш близък получи инсулт

Когато някой получи инсулт, това е шок не само за него, но и за неговите близки. И често това се случва внезапно, а близките са напълно неподготвени. Чудите се какво да правите занапред и как да преодолеете последствията. Ето списък с важните въпроси, чиито отговори трябва да намерите с помощта на лекарския екип, който лекува Вашия близък.

1. Как мозъчният удар ще повлияе на неговата мобилност? Ако вашият близък е бил активен преди инсулта, това ще Ви помогне да разберете как ще се промени неговото ежедневие. Обикновено лекарите дават срок от 2-3 месеца, преди да кажат с категоричност дали последствията от инсулта са трайни или могат да бъдат преодолени с лечение и рехабилитация. Помолете лекаря да предвиди най-добрия и най-лошия сценарий във възстановяването. Така ще знаете какво Ви очаква. Колкото по-рано след инсулта започне раздвижването, толкова по-добри са шансовете за възстановяване. Това трябва да се случи още в първите 24 часа в болницата, но за съжаление нещата не стоят така във всички болници в България.

2. Какви други промени ще настъпят в живота на моя близък?

Инсултът може да причини депресия, объркване и проблеми с паметта. Вашият близък може да има проблеми със запомнянето на имената, с довършването на изреченията, особено в първите дни. Това може да ви разстрои, но е част от възстановителния процес. Ако е засегната лявата част на мозъка, той може да има проблеми с речта, езика и другите форми на комуникация. Не е изключена и емоционална травма, защото Вашият близък също преживява загубата на тези способности. Бъдете търпеливи и приемете това.

3. Какъв е планът за лечение оттук-нататък?

Лекуващият лекар трябва да ви съобщи какви стъпки да предприемете оттук-нататък. Пациентът трябва да бъде изписан от болницата с рецепта и указания как да продължи възстановяването. Програмата може да включва комбинация от лекарства, рехабилитация, логопедия за подобряване на речевите способности. Възстановяването е дълго и трудно, изисква специализирана подкрепа от квалифицирани медицински специалисти. Въпреки съществуването на клинични пътеки, които дават възможност след овладяването на острия инсулт пациентът да продължи долекуването си в болница за още 10 дни, малко болници предлагат това на близките. Качествената грижа за тези пациенти, особено ако са лежащи и неподвижни, отнема сериозен ресурс. Стремежът е пациентите след инсулт да се изписват бързо, за да не се натоварва ограниченият медицински персонал, а възстановяването им да продължава в специализирани заведения за долекуване или у дома. Така се стига до ежедневни ситуации, на които ставаме свидетели в болниците – пациентът все още е неподвижен, не може да се обслужва сам, има нужда от продължително лечение и медицински надзор, но клиничната пътека е изтекла и той трябва да бъде прибран от близките. В ситуации като тази, вариантите са да търсите болница или хоспис за продължително лечение и долекуване, или различни медицински специалисти – лекар, сестра, рехабилитатор, да посещават болния у дома.

4. Как да намалим риска от нов удар?

Трябва да бъдете уверени, че вашият близък спазва точно указанията на лекуващия лекар и приема изписаните лекарства. Спазването на здравословна диета с ниско съдържание на мазнини и леки упражнения са първите стъпки в превенцията. Поговорете с лекарите и разберете за какви симптоми и предупредителни признаци трябва да следите.

5. Какви грижи ще бъдат необходими на моя близък, когато напусне болницата?

Когато установите нивото на мобилност и промените в поведението, които преживява Вашият близък, ще имате по-добра представа какви грижи трябва да осигурите след изписването от болницата. Малко вероятно е той да може да се грижи за себе си сам. Ще бъде необходимо да организирате грижите в домашна среда и да осигурите постоянен придружител. Трябва да следите дали приема лекарствата си точно и навреме, храни ли се редовно, може да се налага да помагате с дейности като къпане, обличане, посещение на тоалетна, третиране на кожата срещу рани от залежаване. Може да се наложи да обезопасите дома, или да го направите по-достъпен, особено ако близкият Ви е обездвижен и първите дни се придвижва с инвалидна количка или проходилка. Част от обезопасяването включва застилане с нехлъзгащи покрития стълби, бани и други сервизни помещения, премахване на килими и ниски маси, очертаване на безопасни маршрути за движение. За хората, които нямат нужните умения или време да осигурят постоянно присъствие на придружител, винаги съществува вариант за наемане на болногледач у дома. Хоспис или болница за долекуване е още по-добър избор, защото предлага и допълнителен лекарски и сестрински надзор, манипулации, рехабилитация. Още повече, че това може да бъде временна мярка, която да помогне за по-бързо възстановяване и завръщане към самостоятелен живот.